Отново при Таки. Брезница 1999

Мистичната музика тук е от наследството на Бекташите. Имайте напредвид че Еничарите в Румелия са били Бекташи. Те са основните разпространители на исляма на Балканите. Езика на който се пее е османо-турски. Това е изпълнение на турския военен оркестър за старинни химни - "Мехтер". Помоща в превода на текста от османо-турски на българки е от Неджаттин Тюрксьоз, за което му благодаря от името на всички. А ето и самият текст :
"Не ни презирай - хей Захид !
Нашите езици шептят Всевишния !
Четем името на Всевишния
Не сътворявай и не считай това за легенди
Не изричай легенди
Нашия път е към превъзходството на Твореца,
О приятелю Eйвълла
Не се броим с пръст - безброй сме
Несвършващи сме в боевете
Не питайте хората за нас
Така няма да ни опознаете
Ние сме по пътя на светците
На път сме към Всевишния!
О приятелю Eйвълла
Свещената победа е нашата цел
Вождът ни е великият имам Али
Много са пътищата на светците
Всичките са одобрени от нас
Който ни види, смята ни за луди
По-добре луд, отколкото послушен.
Не е луд онзи, който изрича,, Аллах е един" !
И не е самотен той.
О приятелю Eйвълла
Цъфтят розите ни всяка сутрин
Достигат те,, пролетта" и не увехват.
На теб, живият, ти се даде мъдрост.
Ако си влюбен, това е прекрасно
Елиф, Аллах, Мим, Мухаммед,
Това е нашата одежда по нашия път."
Самата същност на текста е -апел, упрек, който Ордена на Бекташите, отправя към потенциалните си палачи. Захид - това означва - аскет, отшелник. Над тях е тегнела заплаха от унищожение. Песента е хем упрек, хем предупреждение към палачите. Знаете че Махмуд Втори е ликвидирал еничарския орден до крак в Истанбул през 1826 г. Но на Балканите са останали доста преди това и са оставили наследство и до днес.