Рет қаралды 27,227
Торбаляците - забутанo сред гъстите шубраци
На днешно време има множеството изчезнали вече села и махали. КАРТА С ВГРАДЕНИ ВИДЕА НА ОБЕКТИ В РАЙОНА: www.google.com/maps/d/edit?mi...
Районът на Сливито не прави изключение от това явление, като в миналото за негови съставни части били обявени няколко забутани сред гъстите шубраци наоколо малки колибака - Дъскарито, Петровци, Ралевци и Торбаляците - днес отдавна изоставени и напуснати от почти всичките си жители. /единствено махала Торбаляците се обитава сезонно/.
Махала Торбаляците е разположена на малка равна площадка в долния край на Торбалски дол, затова и местността под колибака се нарича Долното равнище. В нея пътят преминава покрай все още обитаемите къщи на Торбаляците, завива в североизточна посока и чрез няколко остри завоя се изкачва за около 10 мин. до интересните стари гробища на селището /65 мин./. Тук наред с по-новите паметни плочи могат да се видят и запазени незнайно откога стари надгробни камъни, повечето от които са вече доста поочукани и понатрошени от стихиите.
От всички по-отдалечени старинни колибарски селища край Сливито безспорно най-интересна и любопитна е все още обитаваната от хора махала Торбаляците, разположена на около 3 км. на север от главната част на селото. Нейното наименование изглежда, поне на пръв поглед, смешно и подигравателно, тъй като се асоциира с думата просяци. В случая, обаче, това определение означава нещо съвсем различно, а именно богомили. В миналото в географските области Тракия и Мизия последователите на това социално и религиозно движение били наричани още и торбари, защото ходели препасани с торби, в които събирали подаяния за комуните си. Пак поради тази причина на следовниците на учението на поп Богомил в съседната Византия били дадени имената фундаити и дунданти /които в буквален превод означавали отново торбари.
В Сливито си спомнят все още и за мъжете от махалата, които носели прозвището торбалчани и които наистина ходели винаги с препасана през рамото им торба.
По време на двете големи чумни епидемии от 1814 и 1834 г., наричани от народа Малкото и Голямо чумаво, населението на Торбаляците също силно намаляло, като в периода непосредствено след Освобождението в махалата били обитавани само 5 къщи. През 1908 г., обаче, и техните жители се изселили на юг в близкото с. Ветрен и колибакът временно запустял, но по-късно в него пак се настанили хора.
Колибак Торбаляците
Местоположение Н.В 711м
GPS координати:42°41'39.1"N 25°38'55.1"E
текст цитат:www.pelitko.com/index.php?opt...
Локация на обекти карта с вградени видеа в иконите :www.google.com/maps/d/edit?mi...
Author's channel:
/ @laryykruchev1576
/ @laryykruchev1576
Telegram channel:t.me/+A1fjUajCpL5kYzI8
rtmps://dc4-1.rtmp.t.me/s/
t.me/laryy555
/ bulgariancastles
www.bulgariancastles.com/
ОЩЕ ВИДЕО ОТ РАЙОНА:
• Дъбово - Маркова могил...
• Яворовец - Късноантичн...
• Дъбовски проход - подз...
• Ветрен - Стария мост/2...
• Голямата могила на Дъб...
• Автотур в Централен Ба...
• Автотур -Лява река К...
• Римски мост и ЖП гара ...
• Село Дъбово (Яйканлий)...
• Дъбово-Ветрен-стар жел...
• Автотур -Селце един де...
ht • Яворовец(Поповци)в све...
• Ветрен - крепост Гради...
• Сливито съществувало о...
• Каменен мост миниатюра...
• Торбаляците - забутан...
• Ветрен - крепост Гради...