Рет қаралды 490
Някои от нас си спомнят играта на фунийки, други, може би, са чували за нея. Накратко: всяко момче има метална тръба и листчета от списание, навити на фунийки. Разделят се две групи и започват гонитба, засади, стрелба. Често се чува викът: "Убит!" Родителите ни не харесваха особено тази игра, защото тя твърде много наподобяваше сражение. Момчетата можеха да я играят от сутрин до вечер и се прибираха вкъщи изтощени, но щастливи. Това беше техният отдушник на негативни емоции, след който нямаха нужда от сбиване и ругатни, защото тези техни "сражения" им бяха достатъчни.
Но какво се случва с децата на тези момчета? Те израстват в среда на ниска двигателна активност, на твърдението, че игрите на войници ще произведат агресори. Децата ни натрупват в себе си всички негативни преживявания и емоции, които преминават през тях, без да имат реален отдушник. Така те влизат в друг свят, в друга реалност, които им дават горе-долу същото преживяване, но с тази разлика, че е пасивно.
В това да убиеш няколко зомбита в телефончето си, няма нищо кой знае колко лошо. Лошото е, ако няма родителски контрол над времето, прекарано пред екранчето. Лошо е, ако детето няма алтернатива на тези преживявания в реалния живот.
Хубаво би било да бъдем заедно с децата си в действителния живот, да им покажем тази алтернатива на виртуалните игри, за да имат и те реален, активен отдушник на отрицателните си емоции.
#АгресивноПоведение
Посетете сайта ни tinyurl.com/y3...
Виж Торбаланче в facebook tinyurl.com/yy...
Намери Съботна работилничка tinyurl.com/y2...