Защо е важно да четем / Кръг Квадрат / еп.26

Защо печатната книга вече не осигурява истинска масовост и въздействие?
Каква да бъде целта на съвременното хуманитарно образование?
За връзката между литературния и религиозния канон;
За утопията за световна литература;
За времената, в които четенето е било разглеждано, като вредно и ненужно занимание;
За фундаменталната заявка на Просвещението, че светът е разбираем за всеки човек;
Отново ли се намираме в един неразбираем за нас свят?
Зачерква ли човечеството важността на миналото?
За недостатъците на съвременния литературен канон;
Да бъде ли изкаран литературният канон от обучението по четене?
Отива ли си класическото четене?
Изглежда ли днес четенето като форма на конформизъм?
В студиото на Кръг Квадрат разговарят Александър Кьосев, Андрей Райчев, Радослав Илиев и Тончо Краевски

[@ivaylodechev9593]

Радвам се че Ви има - всичките ! пп Рачев - не мога да си купя конигата Ви - до БГ се прибрах и пак не мога !

[@jombotski]

36:48 Е тука Райчев описа 90% от младежите в България. Много интересна дискусия се получи,даже ми се стори кратка и се надявах поне още 1 час да продължи защото и госта е доста интелигентен и имаше какво да каже. И това е наистина много сериозен проблем с четенето и концентрацията,наблюдава се масово затъпяване в България поради този факт.

[@user-fq7yz6xb9k]

Екранните деца показват бързото нахлуване на изкуствения интелект. И да, светът се връща към мноого малък елит, който чете, и огромна маса хора, които скролват.

[@morotoo]

От всичко чуто до тук, особено за мнението на анализатори, че най-скорощнта дигитална младеж не чете, ми се иска просто да спомена, като лъч надежда, че малкото ми братче, родено 2010 година, на възраст около 10 години (3-4 клас) вече беше прочело цялата поредица на Хари Потър. В момента пише и сам създава светове.

[@martintodorov256]

Благодаря за този епизод. Пътят е важен а не целта, както при повечето неща, така и при четенето. Достигаш целта и виждаш врата, а когато я отвориш пред теб се разкрива нов път и нова цел. Следва ново учение и ново прилагане. Важно условие е да имаш добър Учител, който да те преведе през правилния път до целта.

[@HH-tj9yi]

Това предаване трябва да е в прайм тайма ❤❤❤❤

[@0moksa88]

Поздравления за Александър Кьосев и неговото напомняне за класическото четене или "изкуството да се чете бавно"! :)

[@dinkokrushkov4557]

Много добор попадение на Райчев в 37:36. Например вносната абревиатура ВИП (VIP): вече не означава Много ВАЖНА (Important) Личност, а много ИЗВЕСТНА личност.

[@user-fq7yz6xb9k]

PISA дава един възможен отговор на сложния проблем за кризата на четенето.

[@gerokostadinov4355]

Последното участие на Иво Христов при Стойчо Керев беше точно на тази тема а тога дори нямаше тик ток и 15 секундният формат несъществуваше. Нео-варварство. Знанието ще бъде дар за мълцина. И най-важното възможностите за социални асансьори и изкачване ще изчезнат.

[@yavory]

На човек са му нужни 10 книги, но за да разбере кои са обикновено трябва да прочете 10 000. Понякога разговор с правилен човек може да ти даде повече отколкото прочитането на 1000 книги. Във века на писарушките, четенето на книги се превръща в загуба на време. Който разбрал, разбрал!

[@rotorpivot]

Тончо да вземе да се подстриже!

[@liliyadzhunova6012]

Изслушах с интерес. Навремето като студентка на проф. Кьосев бях чела Толстой, Гогол, Достоевски, Юго, Монтен, Марк Твен и Фицджералд и т.н. И така дойдох от гимназията, следвах литература не защото трябваше и мислех да изкарам пари, а защото ми харесваше. Къде според мен греши проф. Кьосев? Грешката му е, че той воюва с миналото. Епохата на "комунизма" не беше спомената в беседата, но тя витае във въздуха. Всичко тогава е лошо, опасно, пошло и подлежи на пълно отричане. И то до такава степен, че не позволява и на малкото талантливи писатели да бъдат честни. Поради тази причина те не са и достатъчно талантливи. Скъсването с миналото направи съвременните хора, хора без ориентири и без образци. Това е същото като с онова стадо слончета, за което бях чела, на което възрастните слонове са избити по някаква причина, и младите се превръщатат в деградирала тълпа. Именно това скъсване с миналото трябва да загърбим, това е изходната точка, от която ще започне промяната в младото поколение. Тук отварям скоба, скъсването с миналото не е еднократно явление в българската история. Такъв опит се прави с идването на комунизма, но този опит нанесе много по-малки щети на културата и образованието, защото си остана само опит. Това общество наподобяваше много повече патриархалвото, почти дори го копираше, а то беше разбираремо за българина и успя да съхрани ценностите и образците, по които човек да не се превърне в мелница за вкусни хамбургери. Докато настоящият опит е напълно успешен и катастрофален.

[@user-fq7yz6xb9k]

Радослав, произходът на човека не просто ни връща в зората на философията, но изобщо не е интересно за гимназиста! Училището става рязко излишно!

[@tomarosobalbus]

Кога ще анализирате сентенцията на Платон: "Демокрацията винаги води към тирания!" ("Държавата", Книга VІІІ). Или участниците просто изпитват идеологически страх от анализа на тази мисъл? Или участниците се смятат са по-интелигентни от Платон и тази негова мисъл не им се струва интересна и актуална?

[@Circle.Square]

Дискусия по зададената от Вас тема ще можете да чуете в следващия епизод със зрителски въпроси. Предаването е заснето и ще бъде излъчено в рамките на следващите няколко седмици.

[@chonnny]

Обикновенно слушам Андрей Райчев с повишено внимание и е един от любимите ми интелектуалци. Изказването му, че никой не разбира биткойна обаче ме втрещи. Има цели общности, които го разбират и развиват. Дори уеб 3 е базиран на блокчейн и скоро ще стане доста популярна технология.

[@user-fq7yz6xb9k]

Сашо е ерудит и има едно предимство - не е сноб! Форматът ви само би спечелил, ако поканите след Кьосев действащ учител!

[@nomodistractors]

Не четат , защото вашите шефове разработиха устройства с които промиват мозъците по-ефективно